Свързани статии: На една благословия от разкола - Николай Пловдивски служи

Свързани публикации: На една благословия от разкола - Николай Пловдивски служи с украински разколници

" Сега сега какво става в Украйна? Бият ги каноничните архиереи, санкционират ги, затварят ги, хулят ги по всевъзможен метод, с цел да се причислят към тази украинска разколническа организация на Епифаний Думенко. Аз не мога да го нарека митрополит, защото е еретик. Но, дружно с това, без никой да принуждава по някакъв метод някои български митрополити, отиват и съслужават с тези разколници. При това, забележете, без Българската православна черква да е признала тези разколници като черква, като канонична черква. " Това сподели йеросхимонах Димитрий Зографски в Youtube канала Православна проповед във връзка съслужението на митрополитите Николай Пловдивски, Старозагорския Киприан и Доростолския Яков, Величкия епископ Сионий, Смолянският свещеник Висарион с неканоничната Православна черква на Украйна. 

Отец Димитрий разгласи, че действието на българските духовници е канонично закононарушение -съслужение с открити разколници. " Това е неканонично, това е неприемливо и се надявам някои български митрополити да изкажат вярно отношение и да го изобличат, тъй като със замълчаване нещата няма да станат по-добре. "

За украинския ерес и присъединяване на български митрополити в него

– Христос Воскресе, отец Димитрий!

– Воистину Воскресе нашият Спасител!

– Актуална тематика в днешните дни е присъединяване на български митрополити в съслужение с украински разколници. Ще ни кажете ли какво тъкмо значи разкола и кое е пагубното в това присъединяване на българските митрополити?

– Да, значим въпрос, фактически. Първо, би трябвало да се стартира от това, има ли право патриарх Вартоломей да дава автокефалия на дадена черква? И ето, вижте тук какъв брой е забавен този въпрос, тъй като той има право да дава единствено на съответни църкви. И то на кои църкви? На тези църкви, чиято подчиненост зависи от Константинопол.

Нашата българска черква, знаете през 1872 година се оказва в състояние на схизма по отношение на Константинополска патриаршия. И за какво сме били подвластни от Константинополска патриаршия? Доста от митрополитите по това време са били гърци. Цялата наша подчиненост, свещенството, са били ръкополагани точно от църквата-майка, която в този случай е Константинополска патриаршия. 

И когато през 1945 година ние търсим да възстановим единството с всички Църкви, ние от кое място тръгваме? Тръгваме ли от най-близката ни черква – съветската черква, и да кажем „ Те са комунисти там, в същото време и българската комунистическа партия идва на власт, изобщо доста елементарно ще си вземем автокефалия от Руската черква “? Това не е канонично. Ние не можем да желаеме от там автокефалия.

И какво прави тогава българската черква? Обръща се към църквата-майка, която в тази ситуация е Константинополска патриаршия, вселенска патриаршия, както я назовават. Именно тези църкви, които имат за свое начало, по този начин да се каже, Константинополска патриаршия – Сръбската черква също, Българската черква, в по-ново време Албанската черква, доста от тези църкви, бидейки на територията на някогашната Византийска империя и приемайки начало от йерархията на Константинополска патриаршия, в действителност получават автокефалия тъкмо от вселенския патриарх. И това е вярно. Така би трябвало.

И ето тук е измамата, тъй като в този момент стартират хора да споделят „ значи, той може на всички да дава автокефалия “. Вселенска патриаршия може да дава автокефалия единствено на тези църкви, които имат директна връзка с нея.

А към този момент различен въпрос е желанието на патриарх Вартоломей да командва върху цялата православна черква, и той дори написа в този томос, че го прави тъй като той бил глава на всички църкви. Може ли да си визиите той да назовава себе си глава на всички поместни църкви? Автокефалия значи, че църквата има независим глава. Как може черква, която е автокефална, в същия миг да има различен глава, който е Вартоломей? На всички автокефални църкви главата да е Вартоломей? Даже самият смисъл на думата автокефалия се губи тогава. Няма потребност да се назовава тогава Българската черква автокефална. Ако се одобри този томос, към този момент завършек на автокефалията, не ти е автокефална църквата.

Мисълта ми е, че когато става въпрос за украинския ерес, би трябвало да се знае, че още преди 330 години украинската и белоруската епархии тогава са към Московска патриаршия. И тогава, в случай че някой е желал да стачкува, да каже „ не сме съгласни “, има 30 години отминалост по канон от Вселенски събори някой да стачкува. 

Примерно тогавашният Константинополски патриарх да каже „ Ох, аз скърбя, че по този начин стана. Не трябваше да давам тук тази самостоятелност, желая да си върна назад тези епархии. “ Като минат тези 30 години, доста можеш да съжаляваш, доста можеш да искаш да обърнеш неща, само че си има канон, който ти споделя 30 години имаш право на тези юридически въпроси да ги решаваш. А тук са минали 330 години и внезапно патриарх Вартоломей се сеща, че желае да си върне назад Киевската епархия и може да се сеща и да желае да прави и други неща.

Мисълта ми е, че и Украинската черква зависи в църковно отношение от Московска патриаршия. И това, което би трябвало също доста добре да се знае, че когато се пробва въз основа на националистически ползи Филарет Денисенко да основава самостоятелна Украинска черква, тогава самият патриарх Вартоломей споделя, че е склонен с решението на Московска патриаршия да бъде отлъчен, да бъде отстранен и да бъде прокълнат. Той самият се съгласява, че това е в пълномощията на съветската черква. Има няколко такива публични изказвания на патриарх Вартоломей, че той е склонен, че това е въпрос на съветската черква.

И какво става? Изведнъж без никакви канонически учредения, през 2018 година всичко се сменя и споделя „ Аз вземам решение на кой да дам автокефалия, на кой не. “ Как по този начин ти решаваш?

До в този момент говорихме, че в случай че те фактически биха желали да получат някаква по-голяма автономност, т.е. тези разколници, които са оповестени публично от всички за разколници, в случай че те биха желали да създадат някаква стъпка, те не би трябвало да се обръщат към Вартоломей. Те не би трябвало да се обръщат към вселенска патриаршия. Те би трябвало да се извърнат оттова, откъдето са отсечени, оттова, откъдето са отлъчени. И това отново са догми. Това са догми на космополитен събори, че единствено този, който те е отлъчил, той може да те одобри назад в общение. 

Тоест Филарет Денисенко, да вземем за пример се разкайва, споделя „ Аз какво направих, ето на, хора ме следват, отиваме непосредствено към погибел, покайвам се и към този момент каквото решат там от Московска патриаршия, дай Боже, ще желаеме въпреки всичко някаква по-голяма автономност “ и към този момент да се обръща към Московска патриаршия с смирение. И тогава към този момент Московска патриаршия може да реши по какъв начин да постъпи. Тя може да каже „ Да, виждаме, че си се разкаял, в този момент ще помислим какво може да създадем “.

Но сега има единствено една единствена канонична черква – тя е на блажения митрополит Онуфрий. Това е каноничната черква, която има много необятна автономност, т.е. самостоятелност и в края на краищата, отново споделям, когато ние приказваме за украинска черква, тя в действителност е на блажения митрополит Онуфрий. А тези, които са останали в този ерес, не могат с една хартийка да бъдат приети, когато индивидът, който подписва тази хартийка, няма правото да го направи. Тази хартийка би могла да бъде подписана от московския патриарх Кирил при смирение. Тогава може да го направи той.

Именно тъй като, отново споделям, Майката-църква на украинската черква от 330 години е съветската черква. Украинската черква, Украинската подчиненост е според от съветската черква и това е от 330 години. Много е значимо какво е фактическото състояние на нещата.

Сега сега какво става в Украйна? Бият ги каноничните архиереи, санкционират ги, затварят ги, хулят ги по всевъзможен метод, с цел да се причислят към тази украинска разколническа организация на Епифаний Думенко. Аз не мога да го нарека митрополит, защото е еретик. 

Но, дружно с това, без никой да принуждава по някакъв метод някои български митрополити, отиват и съслужават с тези разколници. При това, забележете, без Българската православна черква да е признала тези разколници като черква, като канонична черква. Тоест тук няма самопризнание от нашия български Свети Синод на тези хора, че те съставляват черква и че имат канонично достолепие да са митрополити, да се показват като епископи и още по-малко да служат.

Това е проблем на вселенска патриаршия, тъй като тя ги признава за такива, и то огромен проблем. Те самите, както се споделя, носят отговорност. Защо? Защото има правила, да вземем за пример 10-11 Апостолско предписание и 2 предписание на Антиохийския Събор, които споделят, „ Който служи с отстранен и самичък да бъде отстранен “. Значи като служиш с отстранен, ти на процедура върху себе си предизвикваш Божия яд, Тези догми никой не ги е отменил, тези догми важат. Може да няма сега кой да ги приложи, само че тези догми имат духовна стойност, имат духовна мощ. В момента, в който ти служиш с еретик, на процедура попадаш под каноническо наказване. Дали това каноническо предписание ще бъде приложено, това доста зависи в този момент от нашия Свети Синод.

Разбира се, в случай че има смирение, то може да не бъде приложено. Никой не споделя, че желаеме главите на тези хора. Но би трябвало да има смирение. Пак приказваме, че там където има някакъв грях, там където е станало някакво закононарушение, с цел да може това закононарушение да се отмие в очите Божии, би трябвало да има смирение. Трябва да се каже, „ Ние сгрешихме “

Какви са аргументите, не мога да предсказвам, не е моя работа, гадания няма да върша. Но е канонично закононарушение това, което е станало преди два дни на Неделя на Мироносиците в Истанбул, това е съслужение с открити разколници, без никакво подозрение. Това е неканонично, това е неприемливо и се надявам някои български митрополити да изкажат вярно отношение и да го изобличат, тъй като със замълчаване нещата няма да станат по-добре. 

Ние всички можем да си замълчим, всички можем да се вършим, че нищо не е станало, дори виждате в формалните медии няма кой знае какъв брой информация, някак си всичко се покрива. Да, обаче има фотоси в формалния уебсайт на вселенска патриаршия, когато влезете там, написа кой тъкмо е служил, има фотоси на това съслужение, изобщо това се вижда като публична информация.

Мисълта ми е, че със замълчаване нещата няма по какъв начин да се решат. И не дай Боже, в случай че несъмнено и българската черква тръгне натам. Тоест да не се окажат единствено няколко митрополити, които са съслужили, ами да се окаже, че това е течение към този момент българската черква да признае тази схизматична организация за същинска черква. Как ще ги признае, това е неканонично, това не е вярно.

– А ще ни кажете ли какво тъкмо значи ерес и по какъв начин да го разбираме?

– Свети Василий Велики, е споделил тъкмо какво е разкол, какво е ерес, какво е самочинно сборище. Той дава избрания за трите неща. Накратко за разкола той споделя, че ерес е нарушение на църковната дисциплинираност, без да има разлика по основните верови въпроси. Тоест, разколът в резюме казано е там, където се появява това самочинно предпочитание на Денисенко, за което първоначално казахме, че той е, който се пробва да основава самостоятелна украинска черква, самостоятелна, автокефална, дори патриаршия, той се самонарича киевски патриарх. Тоест тук има нарушаване на църковната дисциплинираност, тъй като когато искаш такова нещо, ти си задължен да следваш някакви стъпки. И тези стъпки включват молба до по-висшестоящите, т.е. до Събора на съветската черква. 

Тоест ти имаш това предпочитание, обаче не става незабавно да казваш „ Аз съм към този момент подобен и подобен, аз съм патриарх към този момент “, както виждате никой не го е признал за патриарх, само че ето това е нарушаване на църковната дисциплинираност. Тоест има догми, които той нарушава, тъй като това, което прави, автоматизирано го слага под забраняване. Има догми, които споделят „ Това не става по този метод, както го е направил митрополит Филарет Денисенко “.

Мисълта ми е, че разколът се дефинира от св. Василий Велики като нещо, нямащо проблеми с вярата, т.е. това е православна религия, тогава най-малко е имал такава религия митрополит Филарет, само че има нарушаване на църковната дисциплинираност. Ето това би трябвало да запомним за разкола.

Тук обаче е редно да кажем, че когато към този момент патриарх Вартоломей написа своя томос, там към този момент има и догматически проблем. Появява се ереста на неопапизма, тъй като той първо в самия томос споделя, че е глава на всички автокефални църкви, второ, че той има някаква особена пълномощия да бъде арбитър, да приема функционалностите на висш осъждам, като няма подобен канон, който му дава това право. Няма подобен канон.

Всъщност това, което е ясно, че в случай че да вземем за пример патриарх Кирил беше се обърнал към него, дружно с митрополит Филарет Денисенко още първоначално, и те желаят да се извърнат към патриарх Вартоломей, с цел да реши някак си този проблем, да им даде съвет – това е едно. Но когато патриарх Кирил изобщо не го е допускал да се намесва в тези вътрешни работи, той самичък независимо се пробва да се намесва, такова нещо е нямало в православната черква. Никога не го е имало.

Всъщност за жалост патриарх Вартоломей следва стъпките на папата. Защото в случай че четем за 12, 13, 16 век, ще се ужасим от това какви са претенциите на папата. И те са в действителност същите, каквито в този момент се пробва да прокарва патриарх Вартоломей. Че е висш арбитър, че послушанието към папата е витално належащо за всяко човешко създание. Всъщност един от папите споделя „ Аз съм пътят, истината и животът. Вън от мене няма истина, няма живот, няма избавление “. Това го споделя в папска була.

Мисълта ми е, че доста близо отива патриарх Вартоломей, той в един случай споделя за вселенската патриаршия: „ Това е светлината на света “. Не е Христос към този момент светлината на света, а вселенска патриаршия, която сега се отклонява в разкол. Всъщност той споделя, че това е светлината на света и животът бил в нея, във вселенска патриаршия и по този начин нататък. Тоест тук имаме нещо, което доста прилича претенциите на папата, доста ги прилича.

Докъде ще стигне патр. Вартоломей с това, което прави, не мога да кажа, само че това, което е направил към този момент е задоволително надалеч, то в действителност е разкол, както и да го гледаме, това е неопапизъм. За това има формален документ, в документа, в томоса, в действителност има няколко ереси, които са от неопапистки темперамент. 

Всъщност това е казусът към този момент, че разколът, който беше „ легализиран “ от Вартоломей, му послужи, с цел да покаже претенциите си за власт над цялата черква. Това е, някак си съответстваха двете неща. Искайки да покаже тази към този момент своя папистка власт, патриарх Вартоломей употребява украинските разколници като прегледен образец до каква степен може да стигне властта на вселенския патриарх. Да каже „ Аз мога всичко да върша, вие единствено би трябвало да се съгласите. Каквото аз кажа, това е. “ От нас е избора дали ще си съгласим с новия папа. Аз няма да се съглася с нов папа.

Вижда се църквата по какъв начин се е борила против папизма и в края на краищата не можем, когато пред очите ни се вижда по какъв начин се ражда нов папа, да кажем „ Да, ние предходния папа не го приехме, само че този новият папа към този момент него ще го приемем “. Каква е логиката? Ако ще приемем папа, трябваше да приемем още претенциите на предходния папа. Защото той фактически е имал преимущество по чест, той бил пръв сред равни. Действително папата тогава, преди да отпадне от църквата, бил първият, не бил вселенският патриарх, бил е папата. Но откакто отпада в разкол, то ясно е, че всички тези преимущества се изгубват.

Тъй също сега виждаме какво се случва с патриарх Вартоломей, откакто изпада в разкол и това, което му е било обещано като първи по чест, и това ще загуби. Просто гордостта знаем по какъв начин свършва, по какъв начин свършва денница, който от първи ангел е станал дявол. Виждаме и с хората какво става, когато доста почнат да се въздигат. Казано е: „ Бог се противи на горделиви, а на смирени дава берекет “ (Иак. 4:6).

– Бог да пази БПЦ от ерес и от поддръжка на този украински ерес. И ние миряните също би трябвало да имаме своя позиция. А бихте ли споделили по какъв начин в предишното миряните са отстоявали тази своя позиция, когато е имало ерес в църквата или разкол?

– Да, миряните са били доста дейни. И за това точно през 1848 година Източните патриарси сами засвидетелстват това и споделят, че в никакъв случай в църквата не е могло да се вкара нещо ново, тъй като споделят „ страж на вярата е самия народ “.

Обаче това са го споделили, когато народът въпреки всичко сносно си е познавал вярата. Сега, когато говорихме за тези духовни проблеми, които са в актуалния свят, един от проблемите е незнанието, духовното незнание. Сега тези, които се вълнуват от това какво става в БПЦ, са в действителност едно малцинство, спрямо тези, които изобщо не ги интересува. „ Това са си попски работи, те там да се оправят, това не е наша работа, дай да гледаме мача, еди-кои си играят там “. Проблемът за тях е кой ще победи в някой футболен мач или на политическите избори в този момент кой ще завоюва, ГЕРБ ли ще завоюва, други ли ще завоюват, това са към този момент огромните проблеми.

А това в действителност, което е значимо за душата, тях не ги интересува. И аз по тази причина споделям, че това се употребява и сега, че когато го няма това духовно схващане за нещата, т.е. освен духовно схващане, ами болежка, духовна болежка, по тази причина, че се поема по един неправилен път, то тогава несъмнено и този неправилен път може да бъде удължен. Просто те ще кажат „ така и така виждате, че са шепа хора тия, вярващите, елементарно ще им запушим устите, къде с санкции, къде с други способи, само че ние можем да се оправим с тях “.

Проблемът е, че дружно с рушенето на православието, православните стават все по-малко. И когато православните са все по-малко, те надлежно и съставляват все по-малка мощ. Но, дружно с това да помним, че там където един човек е с истината, там където един човек е с Бога, той е болшинство. Ето това би трябвало да помним, че там където ти си с Бога, ти може да си един, може да сте двама, трима, само че Бог е с теб, с вас, Той Сам го е споделил: „ Където са двама и трима събрани в Мое име, там съм и Аз измежду тях “ (Мат. 18:20). Ние сме с Бога, желаеме да сме с Бога. Дай Боже, несъмнено, до края да успеем да сме с Бога.

– Бог да ни оказва помощ и Господ ни споделя „ Не пердах се малко стадо “ (Лк. 12:32) и портите адови няма да надделеят над църквата (срв. Мат 16:18).

– Да, тъкмо по този начин.

– Това са утешителни думи за нас и дано всеки един мирянин да следва верния избор, верния път и Христос, а не изгоди и други.

– Дай Боже, несъмнено, и да има ревностни архиереи, които да ни поведат, ние чакаме това. В края на краищата решителен глас имат точно тези изповедници архиереи, които се надяваме да се намерят и аз съм сигурен, че има такива, за какво е редно точно същинският архипастир да покаже жезъла, да покаже посоката на своето паство. Не миряните да водят архиерея, а би трябвало архиереят да води миряните.

– Амин.

Следвайте " Гласове " в Телеграм